За ненужното женско окосмяване и последиците от него

Преди около 6 месеца в главите на мен и моят мил приятел Денис, назря за пореден път идеята да си направим място по наш вкус, където да се събираме с приятели. И така след много уговорки, баща му се съгласи да ни даде част от ресторанта, която е наполовина под земята и точно заради това в мен се зароди идеята да пресъздадем интериора на винска изба. Което се оказа доста трудно и ни отне ужасно много време, но слава Богу, всичко е зад нас. През цялото това време Денис като един истински черногорски син остави мен да идвам почти всяка сутрин в 8 часа и да се разправям с майстори, но не му се сърдя (последиците от комбинацията жена, наглеждаща майстори той си ги носи сам- три дни преди заветното събитие, част от мазилката на тавана просто падна, но това е една друга дълга тема).
Най- накрая в сряда, на 25.06 успяхме да отворим нашето прекрасно място, за да отпразнуваме рожденния ден на Денис.
Тъй като той изяви желание сам да подготви всичко (не мога да повярвам!), аз реших наистина да не му се бъркам и просто да отида на рожден ден- все пак една седмица преди това се бях разпънала на четири да оправям малките детайли, който още не бяхме доизкусурили, да набавям вина, чаши, да пускам обяви за персонал... абе въобще всичко, за което трябва да се помисли в едно заведение.
И тъй спокойна се отдадох на мързел и кафе пред компютъра- до девет вечерта имаше много време. Чак към седем се наканих да се изкъпя и наглася и като тръгнах да се гримирам... о, Боже!!! Издайническият мустак е започнал да се показва! А да си играя да го скубя с пинцета... нямах време. Ами сега... пустите му косми, баш ли сега трябваше да ги видя...
Хрумна ми, че имам една топла кола маска някъде из шкафа и макар и никога да не си опъвам устата с кола реших, че този път ще направя компромис- нямаше време за скубане косъм по косъм.
Сложих аз маската на котлона и се обадих на Таня- приятелката на Денис, за да й кажа, че е възможно да закъснеем, без да изтъквам шашавата причина. Ама както често става, отприщихме се и на други теми и докато се усетя, колата ми маска вече направо вреше на котлона. Повъртях се, почаках я малко уж да поизстине, ама времето ме притиска... пипнах с пръст... ами понапарва още да му се невиди. В крайна сметка, мечка страх, мен не страх, дотук с чакането, лепнах я...ох, сълзи ми потекоха почти, но важното е да сваля мустака! За момент ми мина през акъла, че май направо си опекох кожата, ама след това намазах отгоре смело и обилно с фон дьо тен и чак си се възхитих! И ето ме, готова!
Пристигнахме точно в девет и седнахме на терасата при Джоре, който ме посрещна с гръмкото "Кай делаш" (какво правиш- "кай"-кането е типично за кореняците загребчани)- когато един черногорец започне да ти "кай"- ка, причината може да бъде само една- вече е прекалил с виното :)) Но нищо, днес му е простено, първородният му син има рожден ден.
За всеки случай се измъкнах да проверя още веднъж дали всичко е готово. Едно не може да се отрече на Джоре- колкото и да е ужасен понякога, целият му персонал го обича безрезервно и са като едно голямо семейство- след 10 часов работен ден главният готвач се зае да приготвя мезета за нашето парти, през деня беше направил вкусно печено агнешко с картофи, а предната нощ две торти. Напитките трябваше да ги сервираме аз и Таня, но трима сервитьора решиха доброволно да ни отменят, за да можем ние да се забавляваме.
Всъщност така като си дадох равносметка, очертаваше се прекрасна забава- огледах още веднъж труда си от последните месеци- като изключим петната от новата мазилка на тавана (ще я оправим и нея), всичко беше перфектно- гордо ми стана от това, че успях да пресъздам духа на една винска изба- с извитите сводове от декоративни тухли, бара, облицован с маслиново дърво, масивните дървени маси от същото дърво, кованото желязо, рисунките по стените... е, има още неща за довършване, но и на тях ще им дойде времето :)
Така щастлива и доволна от себе си се върнах в градината, където моят мъж ме посрещна с простото и откровенно "Да не си си махала мустака?"- направо ме застреля.... когато си махах злополучния мустак, той всъщност не беше вкъщи... стана ми чудно от къде е стигнал до този извод- вярно, че съм въз мургавичка и с тъмно окосмяване, ама чак пък толкова да си личи, като махна козината... при тези мои размишления бях застреляна с още една реплика: "Ами цялата ти горна устна е червена, все едно червило си мазала!" Леле, призля ми. Хукнах към тоалетната, като си се представях в този момент отстрани- наконтена, цялата в бяло, гримирана като за премиера на филм, чак и с пудра с бляскащи частици за по- голям разкош.... и с издайническата червена горна устна!!! Проклинах се в този момент- да си бях останала с мустаците! Беше ме страх да се погледна в огледалото... и с право- дори и най- ужасните ми очаквания не ме подготвиха за това, което видях! Червено!!! Ама не просто зачервено, а истинско наситено червено! И то не просто на някои места, а по цялата ми горна устна, та чак до носа! Като карикатура бях! Като някоя ученичка, дето се е намазала с ярко червено червило и след това се е омазала цялата, целувайки се с гаджето си! Идеше ми да потъна в земята, Боже, какъв резил!!! Проклинах си злополучните мустаци!
След като ме пусна първоначалната паника, започнах да мисля какво да правя. Както се сещате, едно зло никога не идва само- всякакви плескала си носех в чантата, само фон дьо тена не. Понеже ме досрамя да излезна от тоалетната в това състояние, позвъних по телефона на Таня с молба да слезе в тоалетната с с фон дьо тен. Е да, ама Таня е по- бяла и от Никол Кидман- с нейния фон дьо тен вече наистина заприличах на карикатура.... ех, мустаци мои, ако знаете само как ви мразя...нямаше друг начин- по- добре с бяло лице като на гейша, отколкото с розови следи от унищожените мустаци. Примирено прикрих, доколкото можах следите, наместих си модното герданче на посипания с блестящи частици бюст, вдигнах гордо обезмустачена глава и поех обратно към терасата, където междувременно по- голямата част от поканениете вече се беше събрала. А всички искаха и мен да поздравят, защото това щеше да е и моето място.
Дали затова, че повечето бяха вече доста пийнали, дали от тактичност, ама за мое щастие никой не ме попита какво ми е на устата :))) А и аз хитро си изкарах апарата и през по- голямата част се криех зад него. Когато не се криех зад апарата, гледах да се крия зад чаша с вино и като резултат от тази криеница в съчетание с циганите, пеещи прекрасни стари далматински песни, в един момент забравих за злополучното начало на вечерта и просто се насладих на прекрасното празненство.
Последиците все още си ги понасям- червеното ми мина, сега се мъча да прикрия вече белещата се горна устна, но едно е сигурно- мустак поне нямам :)))