Малка държава, много манталитети

С моето вродено любопитство, едно от първите неща, които започнах да изучавам задълбочено тук, беше манталитета и възгледите за живот на хората от различните части на вече несъществуващата Югославия.
Загреб е един от най- добре развиващите се градове след войната, та нормално е да има представители на всички региони и нови страни.
Въпреки, че от доста време живея все заобиколена от представители на много нации, трябва да си призная, че никоя друга нация не ми е била толкова интересна за наблюдение, колкото бившия югонарод. А тук за мое щастие са се събрали представители на всяко местенце от бившата държава.
Няма удоволствие, равносилно на това да седнеш да пиеш кафе под някоя дебела сянка из тесните улички на стария град и то не с кой да е, а с черногорец. Ех, какъв народ са... мисля, че приказката "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл" , е измислена специално за тях. Обожавам да ги слушам как говорят- няма друг такъв благозвучен акцент- говорят високо, с адски странна интонация, покачваща се в края на почти всяка дума, все едно задават въпрос... няма как да се обясни, трябва да се чуе :))) Ако има един начин цял ден да седят, да пият кафе и да дават акъл... е те това са черногорците. Няма нещо в тоя живот, което да ги трогне дотолкова, че да си забързат ежедневието.
Коренна тяхна противоположност са косоварите. Дали заради това, че почти всички не говорят кой знае колко добре хърватски, дали заради това, че никой не ги обича, но винаги говорят много тихо, вървят бързо, с наведена глава.... за тях важи "Тихите води са най- дълбоки". И наистина е така- има най- общо два вида косовари- хлебари/сладкари и търговци на забранени субстанции. За първия вид се съмнявам, че вършат и втората дейност. Дружат се изключително само между себе си, говорят само на албански, имат си свои кафенета и места, където се събират. Много рядко успяват да се впишат в общата картинка, а обикновено тези, които се опитват да се впишат, биват отхвърлени от себеподобните си. И тях обичам да слушам- обичам да слушам особения начин, по който изговарят буквата "р"- благозвучен език е албанския.
Ех, Босно моя, Босно, както се пееше в една песен- това са босненските мюсюлмани- вечно пеят, много разговорливи, обикновено хора с чисти непокварени души, най- често можеш да ги видиш на строежите. Не блестят с образованост, почти всички са дошли тук, защото неволята ги е принудила- трябва им работа, а са готови да работят каквото и да е и за колкото и да е. Често си мисля за тях- виждала съм как живеят в Босна- така, както е в нашите села, и малко по- зле. И въпреки това песента не слиза от устата им. Домът им е винаги отворен, готови са да те нахранят с последното, което имат, само и само да ги споменаваш с добро.
Като тръгнахме из Босна, няма как да не спомена херцеговците- те владеят Загреб, те са хората с пари тук. Дори и кмета е херцеговец. Много предприемчив народ, знаят как да печелят, на мен лично обаче не са ми на сърце, защото въпреки предприемчивия им дух, не бих казала, че блестят с особена вродена интелигентност, та от там не са ми толкова интересни като събеседници.
Пишейки за тях се сетих, че може би трябва да направя едно разяснение- по тези краища хората правят странни разделения- понякога критерий е религията, понякога географската област, така че не се чудете- като казвам босненец, обикновено се има предвид мюсюлманин. Като казвам обаче херцеговец, става въпрос за човек, идваш от южната част на Босна- религията в този случай не е определящ фактор- може да е и мюсюлманин, и католик (а сигурно и православни херцеговци има).
Много ме дразнеше преди време разделението на "сърби, хървати и мюсюлмани"- иди разбирай по държава ли се делят или по религия. Но с времето спря да ми прави впечатление и им свикнах.
Като казах сърби, тук за първи път научих, че сърби не са хората, живеещи в Сърбия, а православците, живеещи в Босна. За тях знам най- малко, но от малкото, което знам, по характер и душа не се различават от босненците.
И като стана въпрос за сърбите от Сърбия, да не ви държа в напрежение- те се наричат сърбиянци. От тях като че ли има най- малко тук, а и тези, дето ги има, не обичат да говорят за това от къде са и какви са, защото съжаление не всички хървати са забравили войната. Навътре в страната има цели сръбски села със зеещи празни къщи- обитателите им са били принудени да се изселят обратно в Сърбия след започването на войната и повечето никога не са се върнали. А тези, които все пак са останали си имат своя общност, падат си интелектуалци повечето, приятно е да се говори с тях, има какво да чуеш.
За македонците и словенците умишлено няма да говоря- не че няма и техни представители тук, просто от тях нямам впечатления. Единственият македонец, с който имам по-тесен контакт, е "братко" Тале, а контактът ни се изразява във вечен спор българин ли е все пак "братко" или не.
Щеше ми се да напиша няколко мили думи и за хърватите, но и те са толкова различни, че ще ми трябва поне един ден, за да ги опиша. Но ако не за всички, то поне за старите загребски "пургери" ще отделя скоро специално време. Имам прекрасни познанства с няколко истински дами на възраст, които за мен олицетворяват историята на този град.
Но за тях друг път :)
Надявам се да опознахте поне малко света около мен през моите очи. Понякога е весел, понякога скучен, но едно не може да му се орече- определено е шарен :))