Що е то single и multiple и как се минава граница с невалидна виза

Снощи стана въпрос за това, че вече е махнат визовия режим за Босна и Херцеговина, та се сетих за първата ми виза за тази китна държава през 2003 година.
Тогава моят любим беше 2 месеца по тези краища и на мен вече ми беше толкова тежко без него, че в един слънчев летен ден го реших- отивам за уикенда в Босна при него. Само вродената ми недоверчивост и съмнителност ме спасиха от ужаса да се озова на границата без виза. Решението беше взето четвъртък следобед, в петък следобед има автобус. Всички ме убеждаваха, че нищо не ми трябва ("ква ти виза, луда ли си, Босна и виза, хахаха"- много невероятно им се струваше на няколко мои познати от тази страна, че държавата им евентуално може да има изисквания към посещаващите я чужденци). Аз обаче въпреки всичко намерих телефона на Босненското консулство в Мюнхен и се обадих- "Да, за български граждани се изисква виза, визата може да бъде за еднократно и многократно посещение, трябва ви гарантно писмо от някой от Босна, ваденето на виза трае около 2 седмици"...е, вярвайте ми, направо ми потънаха гемиите в този момент и си се разревах- вече и багажа си бях събрала, и билет си бях купила. Обадих се на моя мъж и си го изкарах на него, все едно от него зависеше дали ми трябва виза или не.
Явно и той не очакваше такъв развой на събитията, обаче не изпадна в самосъжаление като мен, а след половин час ми се обади да бягам да се срещна с някой, на който е изпратил с факс гаранция и който познава консула, та да видим дали с познат няма да се съкрати срока случайно. Докато успея обаче да бягам от единия край на града до другия, вече беше 7 часа и с въпросния оставихме ходенето до консулството за петък сутринта.
На другия ден нова изненада- оказа се, че ако искам сингъл виза, мога и да я получа в понеделник, днес било абсурд да ми я издадат- трябвало да е поне от днес за утре, а тъй като утре е събота и нямало да успеят да ме впишат не знам къде, остава най- рано понеделник. Пак ме избива на рев, защото вече е 100% сигурно- уикенда е провален, аз в понеделник трябва да съм в Мюнхен- мога да си видя мъжа най- рано следващия уикенд.
Звъня му и му обяснявам ситуацията, като пак на него си го изкарвам, обаче и сама осъзнавам, че ще трябва да се примиря, защото наистина сме направили всичко възможно.
И тъй, предадох си документите за сингъл виза (което ще рече, че получавам едномесечна виза за еднократно влизане в страната. Мултипъл визата е за повече време и за многократно влизане, ама за нея ща не ща, трябва да чакам 2 седмици, а и аз искам само веднъж да отида, не ми трябва мултипъл).
Понеделник още в 6 часа съм будна, а в 8 вече вися пред консулството :))) Както после се майтапиха с мен, никой не са виждали да чака с такова желание виза за Босна :)))
През седмицата нямаше как да тръгна, та с нетърпение изчаках петък- багажа дори и не си го разопаковах :)
В автобуса между другото паспорта ми обиколи всички пътуващи- не можеха да повярват, че има страни, от чиито жители Босна изисква виза, та всички се натискаха да видят що е то туй чудо- виза за Босна :))
На границата всичко мина нормално, а моя любим ме чакаше още на първата спирка след границата- еххх, какво щастие беше, най- накрая след толкова перипетии да се видим :))
Двата дена заедно минаха като миг, а в неделя сутринта, качвайки се на автобуса, пак взе да ме избива на рев.
Прибрах се, седмицата започна, влезнах пак в монотонния ритъм на задълженията... и така до четвъртък, когато моя любим ми се обади и ми каза да събирам багажа и в петък да хващам пътя за Загреб- направо подскочих от радост- за там даже и виза не ми трябваше :))) Хубаво, ама половин час, след като пристигнах в Загреб, на него му се обадиха, че трябва да хваща пътя за Сараево- отговор "не" не се приемаше. Полудях. Направо откачих. Или трябваше да се връщам обратно, или да прекарам сама един уикенд в Загреб, в който тогава още никой не познавах. В този момент на моя мил мъж му хрумна най- абсурдната идея, която можеше да му хрумне: "Те тия на границата много знаят кво е сингъл и кво мултипъл виза, важното е, че имаш виза, сигурно ще те пуснат да минеш!" (тук следват много облещени емотки). Направо занемях- не можах да преценя наистина ли го мисли или си прави майтап с мен. Последва едночасово убеждаване от негова страна и рев от моя страна, какво ще стане, ако все пак се окаже, че си имаме работа с интелигентен митничар, който знае значението на думичките сингъл и мултипъл (странно, но факт- на визата ми пишеше само на английски сингъл, без да е екстра преведено и на босненски и без да е обяснено какво точно означава сингъл).
В крайна сметка не знам и до ден днешен с какъв акъл, но реших да тръгна. През цялото време до границата се тресях от страх, пушех цигара след цигара и сърцето ми щеше да се пръсне.
По принцип съм с ниско кръвно, което с нищо не мога да вдигна- е онзи ден мисля, че горната ми границата скочи до поне 220.
На босненската граница никога не бързат да си свършат работата- което още повече засили напрежението- взеха ни паспортите и ни казаха да паркираме встрани. Това автоматично ме наведе на мисълта, че ще има проблеми. Не смеех и дума да обеля, имах чувството, че ако си отворя устата, сърцето ми ще изхвръкне през нея". В един момент, докато стояхме така встрани ми хрумна да излезна от колата и да избягам, преди да са ме хванали и затворили. Започнах да фантазирам как хуквам да бягам и как ме застрелват, без да ме убият съвсем, как след това ме вкарват в затвора и ме екстрадират обратно в България, съответно не успявам да си продължа и немската виза и.... Боже мили, какво направих??? Защо ми трябваше да се подвеждам по лудите идеи на моя мъж?...
В този момент видях как се задава чичкото с нашите паспорти и не знам на мен ли ми се стори, или наистина си сложи ръката върху пистолета. Аз инстинктивно се хванах за дръжката на вратата, готова да хукна навън и мислейки си, ето на, сега ще ме застрелят....
Човека дойде от страната на шофьора, наведе се до прозореца и каза "... паспортите ви, приятно пътуване...."
Следващият половин час от пътуването ми се губи, не бях на себе си, не знаех какво става- минните полета от двете страни на тесния път, които миналата седмица ми изглеждаха толкова страшно и зловещо, сега ми приличаха на цветни градини, всъщност не ги и забелязах дори.
Моят мъж, явно подозиращ, че все още съм в шок, ме бутна с усмивка: "Видя ли, аз като ти казвам, много знаят те кво е сингъл виза":))))
Та ето така влезнах два пъти с еднократна виза- сега ми е смешно, ама тогава....ах, тогава.... видях си живота на лента, заради едната пуста виза :)))