Цената на парите

Замисляли ли сте се някога колко струват парите и какво сте готови да направите за пари?
Не сте, а? И аз не се бях замисляла, докато не ми се наложи да проверя на практика.
Аз, другари и другарки, ровя в кофите за болкук за триста евро. Не ме гледайте така странно. Да, ровя, и то без капка срам!
Но да започна отначало.
Днес се събудих рано рано и реших да бъда една примерна домакиня. Станах, изпих набързо едно кафе, отидох за пресни зеленчуци на пазара, сложих една манджа и се заех да чистя. Междувременно звънна съседката- заминавали с мъжа си някъде, а хазяйката им щяла да дойде в 13 ч. за наема, та ме помоли да й дам аз парите, защото не могат да я изчакат. Няма проблеми, нали съм добра съседка. Сложих ги на секцията и хванах парцала.
Моят любим мъж има навика да събира всички възможни брошури и брошурки, които оставят във входа, с намерението да ги разглежда, но обикновено само ги домъква и тръшва някъде. След около 3-4 дни вече из цялата къща има толкова брошури, че свят да ти се завие. Накъдето погледнеш- брошури. Захванах се най- напред тях да събера и изхвърля, защото ми бяха трън в очите. Следва стандартното прахосмукачка и парцал и воала- след един час къщата придоби нормален вид. Слезнах да метна и боклука дори ми остана още половин час за второ кафе, преди да дойде въпросната хазяйка. Преди да си направя кафето тръгнах да сложа парите в един плик и.... а ся де, уж на секцията ги оставих... няма ги. Прегледах всички рафтчета и шкафчета с нарастваща истерия... нищо. Сигурно са паднали някак зад секцията. Ще я местя, няма начин. Последният път, когато се напъвах да я местя сама ми избиха червени точки около очите от зор. Няма начин, жертвам красотата с риск от нови червени точки и започвам да влача. Няма пари. Язък за новите червени точки.
Истерията започва да придобива застрашителни размери. Мозъкът ми блокира. Застанах на средата на стаята и се опитах пак да си припомня точно къде сложих парите. Ми колкото и да мисля, там ги сложих. Какво правих? Парцал, прахосмукачка, брошури, боклук.... боклук!!!! Не може да бъде!!! Толкова ли съм отвеяна?!? Няма начин, трябва да проверя всички опции.
Взех си аз ключовете и бегом към кофата за боклук. Молех се само тая хазяйка да не ме завари точно като ровя в боклука и да не ме видят много съседи. От първото ме пощади съдбата, но от второто не. Резил, резил, резил! Знаете ли какво е да нямате и метър и 60 и да ровите в полупразна кофа за боклук, висока почти колкото вас.... сигурно не знаете... Ей тъй, надвесена над кофата, в опити да си докопам моята торбичка с брошури ме видя бабата от третия етаж. Изгледа ме продължително, каза "Тц, тц, тц...", поклати глава в неодобрение и продължи. Аз си докопах боклука с триста зора, седнах със сетни сили на тротоара, изципах всичко на земата и.... измежду десетките брошури се подадоха!!!! Три лъскави нови банкноти от 100 евро!!! Господи, благодаря ти! Идеше ми да целуна кофата за боклук! Прибрах си парите, върнах си боклука, където му е мястото и победоносно се прибрах :)))
И така, дами и господа, вече знаете! Ако искате да видите как една средностатистическа добре облечена жена рови из кофите, ето ме! Аз ще влезна и в боклука ако трябва за триста евро и хич не ми пука :)))